Сутрин от огледалото ме гледа
нещо сънено
и начумерено,
със стреснат поглед,
тъмни очи, полуотворени,
знае какво иска
и отправя
поредното предизвикателство -
Дръж сърцето на каишка,
казва ми,
и гледай вечер неотлъчно
да е до стопанина си.
Защото ръцете все още треперят,
когато те търсят до мен на леглото,
дори и да знам, че си там...
© Ивона Иванова All rights reserved.