Нека да отворим очите си широко, порока - сладката захар, нагарча, всяка сутрин е истина, която ни лъже, тогава сме хора, а иначе мъже и жени.
Глава ме боли от забравени лъжи, изсъхнали следи от парченца сълзи, проправят си път към интимен кът, градих към хората мост, плътта се превърна в кост.
Лежа буден, зад врата съм прокуден, зад стена от тухла, дори целият мухъл, в мене сума ти болести лъхнал, вече спи, мъглата бавно се спуща, сънят бавно се връща...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.