СВАТБА
Менчето не ритна със цветята.
В живота без сватбена рокля влезе.
За тебе тъпанът не би до вечерта.
На свободата нахално се изплези.
Кумува ни луната и белият дувар,
за ложе си избрахме сухите листа.
А совата във мрака стана годежар.
Телата ни не заспиваха до сутринта.
Отпивахме със устни росата -
сякаш беше шампанско за нас.
Със пръсти търсих края на косата - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up