gandi83 (Ganyo Ganev)
21 9
Aug 9, 2009, 5:40 PM

Сватба 

  Poetry » Other
850 0 4

Във мрачен ден съдбата ме ориса,

за теб аз, мрачната, да се сгодя

и тъпаните непрестанно бият,

и се носи мирис на тамян.


Злата орис е избрала

за мен най-светлия човек

жених на страшното да ме направи,

без да пита исках ли го или не.

 

Днес се женя, мила мамо,

защо си толкоз тъжна? Разбери,

че тази сватба неизбежна е -

искаш или да не искаш ти.

 

Грозната и страшната,

избрала ме е за съпруг,

какво да сторя аз сега,

освен... остава ми едно -

да целуна твоята снаха.

 

Но таз целувка беше странна,

ледено студена беше тя

и моето сърце изстръпна,

и за миг забрави за това.

 

Ти пак започваш да ридаеш,

поспри се, майко, и ме разбери -

ориста сал мене е избрала

и няма изход, запомни.

 

Примири се вече с тази сватба,

макар и нежелана да е тя -

аз я виждам като изход

и не ще да спорим за това.

 

И ето чувствам, че мигът настъпва,

майко,доведи ти моята сестра,

да я целуна за последно сбогом,

защото днес се женя за смъртта.

© Ganyo Ganev All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много разстьрсващо
  • Харесах!
  • Преди три години смъртта ми отне любимия и сега като прочетох стихът ти се върнах в онзи ден, в онзи миг, и отново преживях онази болка
  • БОЖЕ младежо сърцето ме боли от прочетеното! Дано това стихотворение
    е плод само на въображението ти!ДАНО!!!
Random works
: ??:??