На сватбата на жената, в която си влюбен,
букетът е хвърлен и паднал в нищото.
Излитат три гълъба бели, а ти си учуден,
че вятърът от крилата им разпалва огнището.
С първият гълъб отлита надеждата,
че може да бъдете заедно пак.
И сънена, сутрин да те целува по веждата,
да я гледаш с очите на влюбен хлапак.
С вторият гълъб тъгата отлита,
незнайно къде в големия свят.
Но нали е любов, остава, не пита,
обич рисува, избира си цвят. ...