Кючеци в транс, а мене ме болеше

за лудото, мегданското хоро,

за детството на старата череша,

за куклата с пробитото чело…

Звънтяха чаши. Споменът донесе

в кюмбето прах от старата липа

и бъклица, бълбукаща наесен,

а в менчето – живота ослепял.

Като на помен… Мене ме болеше

за сватбите с чеиз и веселба,

за чановете на джамала смешен,

за дядовата приказна торба

със свирката, буквара и перото,

притихнали в месала на вързоп.

Совалките, вретеното, кросното

потънаха в житейския потоп.

Замлъкнаха. Каквото беше, беше.

Отровена от залъка горчив,

си тръгнах. А душата ме болеше

за черквата с избодени очи.