Защо да кича кръшна снага,
да ходя с устни начервени,
когато тръгвам към олтара
със нежелания от мене?
Защо ще вдигаш чудна сватба?
Защо ще пееш, мила мамо?
Нима не знаеш, че не трябва
ти радостта ми да отнемаш?
Не искам аз да съм слугиня
на пориви и мисли чужди -
желания аз свои имам,
желания за други устни.
И как да стана аз съпруга
на тоя, дето не обичам,
а във сърцето младо, буйно
копнения по друг изпитвам?
Защо да кича кръшна снага,
да ходя с устни начервени? -
Денят на мойта пищна сватба
ще бъде мое погребение.
© Татяна Начкова All rights reserved.