Умът ми е празен от Свобода.
Сърцето ми бумти от Истина
и изтласква огнена Обич
чак до последните капиляри
по върха на пръстите,
които мечтаят да докоснат кожата ти
и да Светнеш!
Ако някой Господ някога
мъжът и жената ни е проектирал
нарочно разделени,
било е, за да се докоснем,
за да се усетим,
там някъде, по привидните граници
на уж различните ни и отделни,
величествени и красиви,
крепостни и недостъпни,
Царства и Вселени!
С нещо много по-блаж(е)но от вегански "мир"!
Ти изобщо не ми трябваш. Не се нуждая от нищо в теб,
Аз имам си всичко.
Тебе, мила, най-просто, божествено,
природничко и чисто,
те Желая.
Не вярвам вече в гимназистки-пепеляшки,
нямам нужда от грижлива домакиня.
Не е моя работа, не е твоя работа,
дали се виждаме със други.
И ако се срещнем в някоя студена вечер,
макар северна да ми е стаята,
имам топло тяло,
а и Сърцето е южняшко.
Ще се получи ли синхрон във танца?
Ще се усмихнат ли съседите като запееш?
Но само през нощта ще бъдем полу-
слети,
а през деня - пак по пътя си самотен
всеки.
Освен ако...
не ни хареса и не започнем да тръпнем,
всеки път в очакване.
Само тогава май
някоя сутрин, някога,
като по чудо с някой,
може и да се събудим
Цели.
Без да трябва вече да превеждаме
за никого
желания във думи.
Без Никакви думи.
Ако работят ни още Крилата.
...Какво, по дяволите, бяха крилата?
© Свилен All rights reserved.