Свещта прегаря бавно, ала сигурно.
Снимка, хвърлена на пода, на парчета разпиляна.
Разпокъсана като душата ù,
която бавно като свещта догаря.
Ден и нощ от седмици не се редуват,
самата тя е тиха, разлюляна.
От силен вятър може би; такъв,
след който нищо не остава.
Компания ù правя аз - тъгата.
И толичко до нея съм се свряла.
Докато вижда сянка в тъмнината
и пак към нея се протяга цяла. ...