Душата ми е нежна - капчици роса,
когато утрото със слънце ме погали,
опитвам се на рамене света да понеса,
като Сизиф(а), камък да търкалям
по склона на живота стръмен и безкраен…
Изкачване, пропадане, без глътка въздух,
препъване по пътя от грешките неравен,
нозете наранени, тревогите събувам…
Огледах се за слънце, светлина и свежест,
а камъка огромен на живота не помръдва.
Започвам от начало, олеква тази тежест,
щом с теб сме двама, света ще преобърна. ...