Пролетните устни на света
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх,
който има, има и да губи.
Тези перуники са без глас.
Истинските устни само любят.
Може ли закачка без пчела?
Жилото на слънце е невинно.
Сънищата сбъднати със нас
имат живостта на детелини.
Може без причина да вали,
щом китара в мене нарисуваш.
Във дланта ти – светещи реки.
Давя се, но само ти се струва.