Ех, да знаех, ех, да знаех само,
де си, Георги - воине, светийо!
Пъплят земята триста лами,
няма кой злотвори да убие.
Момци връзват люлки - в дървесата,
моми с цвете по китят, който мине.
Слънце крият ламите - с крилата,
все триглави - пустите гадини.
Хляб ти месят, булките чевръсти,
виното нагарча - от пелина.
Цял народ се моли и се кръсти:
Свети Георги, ела избави ни ! ...