От първите ми трепети любовни,
тогава не познавал страх и болка,
до днес, когато всичко е лъжовно,
на хората не вярвам чак пък толкова...
И вързал на живота тенекѝя,
с надежда, че ще мина между капките,
затънал в самотата си до шия,
летях наум в небето, но на лакти.
С очите си преплувах мойте блянове
и мъка, във душата непростима,
висят като трофеи по таваните,
изнизали се сякаш от бесѝло... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up