Apr 29, 2008, 10:29 PM

Светилник 

  Poetry » Phylosophy
799 0 3

Човекът е съсъд...

Изпълнен е със смисъл, ако е светилник.

Не чака той награда, но знае... има СЪД.

От доброто си сърце... добро съкровище

раздава.

Но може да е празен съд - без смисъл,

да лее празни думи -

смоковница изсъхнала без плод,

да се обгражда със богатства тленни...

И няма как да чуе,

когато ангел ще му шепне:

„Неразумен си, поспри се!

Камбаната ще бие утре сигурно за теб."

Светилник без елей е празен съд.

Човекът трябва да гори, а не да тлее.

И не отровни думи той да лее,

когато във сърцето пусто

усойница се е загнездила;

тогава с мътен поглед

света през мрак ще гледа.

И страшно е, когато ангел плаче

над нечий гроб...

за душа погубена и непростена.

Човекът е светилник -

СЪСЪД ГОСПОДЕН!

© Александра Сергеевна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оригинално казано! И наистина любовта повече дава, без да държи сметка за това какво получава. Любовта наистина стимулира по високи творчески успехи, към които дори нямяме претенции във времето да бъдат оценени. Поздрави!!!
  • Браво!
  • Да, но... няма как да напълниш пълен съд!
    Поздрави!
Random works
: ??:??