Посветено на Нели Желязкова. Тя знае защо.
Нарекох веднъж някого "светла душа"
и тая скромна душа се разплака
от двете ми думички. Не, не грешах -
тя кротко бе светила в мрака.
Беше търпяла, не се бе оплаквала,
че никой не се сеща да каже това.
Толкова дълго бе чакала, чакала -
като нивата дъжд - тия прости слова.
Тя беше красива душа. Чиста, честна.
Това бе за нея моят най-скромен дар.
Внезапно разбрах колко всъщност е лесно ...