Светлана Лажова
Благодаря ти, Светле, че ми позволи
да опозная твойта доброта,
сърцето ти ми покори
с душевната си красота.
Да бъдеш мила и в помощ,
ти си винаги насреща,
откъде намираш тази мощ
и тази кръв гореща?
Радвам се, че те познавам,
щастлива съм, че си до мен,
приятелството си ти давам -
бъди завинаги във негов плен!
© Мими All rights reserved.
Идеята ти е много хубава, и съдържанието е много хубаво! Но над изпълнението още би могло и трябва да се поработи!
Какво имам предвид? Във втория куплет:
"Да бъдеш мила и в помОщ,
ти си винаги насреща,
откъде намираш тази мощ
и тази кръв гореща?"
думичките "помощ-мощ" не са рими. Щеше да са рими, ако ударението в думичката "пОмощ" падаше на последната сричка. Но то нормално е върху първата сричка; а ти искаш да се поставя на последната сричка, което звучи малко пародийно!
А в последния куплет, в последните два реда:
"Приятелството си ти давам -
бъди завинаги във негов плен!" -
колко великодушно звучиш само! Давам ти приятелството си, благоволявам да ти го дам! "Бъди завинаги във негов плен!" - демек заповядвам ти, задължавам те или най-малкото ти препоръчвам! Такъв тон не може да се държи на човек, когото поставяш наравно и дори малко по-високо от себе си! Смисълът на тези два стиха трябва да стане "Приятелството ти ценя - /ще бъда винаги във негов плен!"
Ако наистина обичаш и цениш Светлана, трябва пак да се върнеш към това си стихотворение и да го подобриш!