Jan 16, 2008, 9:34 AM

Светлеене 

  Poetry » Other
742 0 2

Светлеене

 

Целуна слънцето крилете ми

с внезапен жест;

аз станах светла,

светла като утрото.

Попитах 

мога ли да тръгна,

недочакала сбогуване.

 

Понесох се.

Приеха ме просторите.

 

Сега съм само

миг във времето,

сърце от облаци,

криле,

целунати от слънцето.

 

Разпилявам се във изгрева.

Светлея.

© Мишелина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??