Светлик

Jan 2, 2013, 9:10 PM

Poetry » Other

500 0 0

Отекнаха стъпки сподавени,
уплаха в сърцето премина.
По старите мисли забравени
времето пак ни задмина...
Светлика премигваше злобно,
подел свой печален романс,
и въздухът, назе подобно,
беше изпаднал в транс.
Но времето нам не прощаваше,
преследваше старите грешки.
Като игра животът минаваше,
избирайки все нас за пешки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Светлик

Want to read more?

Random works