„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба
и отдавна се превръща в дим на спомените хладни.
Честен съм – не ми нагарчат вечер виното и хляба.
Вярата и светлината в мене винаги са гладни.
Променен вървя напред, никога не се обръщам,
към греха не тръгвам тъжен, нямам нужда от съблазън.
Болката ми дълголетна гледам с мила неприязън – тя разбира и не смее повече да се завръща.
Бесовете вразумени Достоевски си прибира, ...