„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“

„Бесове“, Достоевски

Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.

Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –

тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба

и отдавна се превръща в дим на спомените хладни.

Честен съм – не ми нагарчат вечер виното и хляба.

Вярата и светлината в мене винаги са гладни.

Променен вървя напред, никога не се обръщам,

към греха не тръгвам тъжен, нямам нужда от съблазън.

Болката ми дълголетна гледам с мила неприязън – тя разбира и не смее повече да се завръща.

Бесовете вразумени Достоевски си прибира,

демонът ми разтревожен е на колене пред Бога.

Аз съм друг. Живея бавно. Самотата ми умира –

да се върна в тъмнината сам не искам и не мога.