Нахлузила хомота стар,
вървя с приведена глава
към факела на обичта.
Отивам, знаейки жестоката съдба,
прибавила и черното си расо,
намръщена, навъсена, ала горда.
Избрала огъня пред светлината на деня.
Отърсила косите черни,
като въглени, готови са да изгорят.
Натрошени са чувствата.
Часовникът отмерва точно време.
Но ходовете на съдбата са непремерени. ...