Аз там бях и те видях...
така красива си стоеше,
светлина в теб открих
и всичко истинско си беше.

Показах ти какво е в мен,
че всичко вече е в мрак,
а ти показа ми какво е ден...
съдбата оставила си знак...

Не исках другата да виждам,
караше ме да умирам,
объркваше ме постоянно,
караше ме да се спирам.

Вървях към светлината "НОВА"
и единствено към нея,
с ухание на бяла роза
стимул даваше ми да се смея.

И тичах с нея,
и пеех с нея,
но другата реши така...
да ме прогони надалеч,
да погуби красота!

Обърка всичките мечти,
и върна ме сред тъмнина
премеси болката ми със сълзи,
погреба ме сред пустошта...

Но аз там бях и те видях...
Моя "НОВА" светлина...
живота си за теб градя,
останала единствена!