Jan 4, 2009, 10:13 AM

Светлина 

  Poetry
630 0 8

Белоснежна светлина

към мен върви, не спира.

Ръка към мен протяга

и кани ме със нея да вървя.

 

В ослепителната светлина

потъвам безвъзвратно.

Тихо, топло е и болката я няма,

над мене ангели кръжат,

душата ми искат да спасят.

 

Протягат длани те към нея

и вдъхват, и даряват ѝ живот.

Изчезва бавно светлината

и прави път на завърналия се живот!

© Славка Григорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??