Aug 8, 2019, 8:31 PM

Светлина 

  Poetry
205 0 2

СВЕТЛИНА

 

Бе точен мигът... миг обреченост. -
Две влюбени до лудост бяла сърца,
очи - лъчи, на две разцепили Вечност -
на Вчера и Утре, с Днес - Любовта.

 

Не питаше Тя, дали за него си ти,
дали той е за теб от Бог отреден.
Не слушаше хорските сплетни,
в черни мисли подлости родени.

 

Сивото превърна в цветна градина,
мрака - в изящна небесна светлина,
тишината - в музика нежна любима,
леглото - в жадна люлка на обичта.

 

Черното се завърна в новото Утре,
но оплодено с пламъка на Любовта.
Осветиха се завинаги душите отвътре -
най-дълговечната греховна следа.

 

08 08 2017

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??