Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор,
затоплени и ясни отвеждат ме далеко –
аз виждам как детенце е положено във слама,
кротичко заспало, усмихва се и дишането му е леко.
Детето е Исус Христос – Единствения Божий Син,
изпратен да е Един от нас – да бъде във света.
Необяснима обич е това, план неразрушим,
да има истинско спасение от мрака на нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up