Вятърът минава край лицето ми,
остро ме пробожда в сърцето ми.
Подло заслепява ми очите, но вървя аз
и виждам в душите.
Ритъмът усилва се в гърдите.
А внезапно дъжд се появи и безмилостно
над мен започна да вали.
Но на къде отиваш ти?
Вървя аз и виждам, не гърми.
И стигам до прозореца на отминалите дни.
Ще ми помогне той товарът от мене да свали.
Тайната на всичко пред лицето ми да се разкрие ...