Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам,
съдбата няма копче: "Загаси ме!".
С уморени пътници по техни друмища се скитам...
на светлината шепна: "Пътя освети им!".
Оставяла съм лампата да свети посред буря
и всяка мълния разбила се във нея
кошмарите изгаря, кара ме да се събудя...
в кълба от пламъци да не изтлея. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up