machin (Горан Русинов)
26 12
Nov 6, 2009, 8:35 PM

Светлината, която запази деня ни 

  Poetry » Phylosophy
885 0 4

“Светлината, която запази денят ни”

 

И дните ми са вече като сън...

не искам той да има край!

Вървя по улиците на града навън,

но не е вече той за мене рай!

 

А бяха дните ми доскоро черно-сиви,

като облаци надвиснали над мен

и утрото бе идвало през тръните бодливи,

а вечерта заспивах аз отново

в този свят обезверен!

 

Колко много мисли, колко много страх

и пътища без изход и... потънали в омраза!

Вериги стегнати – в очите само прах,

а никой истината никога не каза.

 

Сред пясъци, сред клони и скали

се бе запазила последната ни светлина...

далеч от нас тя вечно щеше да гори

и да покаже само пътя с име: „Свобода”!

 

Не можех да почувствам никога омраза,

но знам, че съществува в много хора без лица,

носещи в душите си мъгливата зараза:

„Знам - страда винаги някой от всичко това!”

 

В търпение живях примирен не само аз

и покрито с рани е сега и моето лице,

но не това съм искал аз за себе си...

и не за вас,

но в този хаос едва ли някой ще го разбере!

 

Всеки има светлината,

           всеки има радостта,

всеки носи свободата,

          всеки чака обичта!

 

Светлината я има във всеки човек –

тя носеше не само прекрасния ден!

Тя водеше мрака по пътя нелек...

Но запази деня да е светъл за всички...

и малко за мен.

Да, дори и за мен!

 

                                                  2 Януари 2009 год.

© Горан Русинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??