“Светлината, която запази денят ни”
И дните ми са вече като сън...
не искам той да има край!
Вървя по улиците на града навън,
но не е вече той за мене рай!
А бяха дните ми доскоро черно-сиви,
като облаци надвиснали над мен
и утрото бе идвало през тръните бодливи,
а вечерта заспивах аз отново
в този свят обезверен!
Колко много мисли, колко много страх
и пътища без изход и... потънали в омраза! ...