Светлината на духовното слънце
По пътя - тръни... тръни също и в сърцето...
Макар привидно светлина е, а е мрак...
Опит съм от горчилката на битието.
Надявам се от нея да поникне злак...
Духовното ми слънце свети в тъмнината,
но често го закрива облак от тъга.
Той хвърля сянка, да ми вземе свободата,
но аз я пазя до последната троха.
Тя е от хляба на небесното огнище,
за който моята душа изпитва глад,
за истината му, която ме насища, ...