Светлината не ще върна

Aug 8, 2010, 10:14 PM

Poetry » Love

687 0 3

Светлината не ще върна

Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън.

Ако за мен вратата отвориш,
Адът ще влезе в твоя сън.
Със скръбта ми не ще се пребориш,
ехти безконечно камбанен звън.

Денят в нощ ще превърна,
дори ако за миг съм с теб,
светлината не ще върна.
Сърцето ми не е от лед...

Сънят с теб е красив и страшен,
а щом се събудя, ще отлети
и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

l_n_m (Лилия и Мирела)

2010-08-11T18:59:39+03:00

Благодарим ти много за хубавия коментар, Камширски. Колкото до последните два реда - идеята им е, че лирическата героиня ще остане все така дете на нощта, каквото винаги е била.
aborigen (Борко Бърборко)

2010-08-10T08:58:27+03:00

!
Tomad (Тома Кашмирски)

2010-08-10T08:38:47+03:00

и ще остана в ковчега прашен
под слънчевите лъчи..

хм, ей това не го разбрах. Иначе, момичета, мога смело да ви заявя, че този стих е не по-лош от други в този сайт, припечелили по 20-30 оценки.