Jul 7, 2024, 6:55 PM

Светлината не стига 

  Poetry » Civilian
227 0 0
... В Бог и без Бог сме сега, В примки за квантово щастие Властници набедени, с присвоени права обричат народите на безправие, нищета и безвластие Светлината е малко, светлината не стига... Скрита в скрижали и летописи като слава на древна династия. Светлина угнетена от тежки вибрации, поразена от тъмнина в колаборация. Да възвести на войните парада от страхове и омраза. Алчността на рояка безумци, които светът търпи. Защото”привикнал хомот да влачи тиранство и зло и до днес тачи.” Земьо моя, моя болка и рана! Разлом до разлома... Как така попадна в капана?! Да нямаш място в небето ясно Орбитата да ти е тясна Без отговор да са въпросите- до кога,до къде ще се вие човешката вакханалия?! Преживяла катастрофи и грехове, да прозреш,майко-кърмилнице,че раждаш врагове. Бъдещето в панталонки и бели панделки курбан да го сторим не се посвенихме. Защо тогава го обичаме? Защо го родихме?! От деца непорастнали Ангели сътворихме. В пресни гробове лежат младоженци не минали под венчило. Майки пищят ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??