Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота.
Ръждива ламарина, тетанус поръсила.
Малария, обзела Земния ни рай...
животът на Земята ни загива и пак
сами вещаем своя крах.
А лозунгите ни са сила, о истина,
земен крах, не се усмихвай,
светлината си отива.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up