Погали ме със светлата си длан
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак
по детски радостта ми екзалтирана.
Едно глухарче днес ме учи как
усмивките в душата да събирам!
И с лебедова песен при зори,
с корона от лъчи, повити в капчици,
космичен дъх изпраща то, дори
и не видяло как от радост плача... ...