Светофар

Apr 25, 2005, 6:52 PM

Poetry

1774 0 2

А бързах, колко бързах само,
задръстванията да си спестя,
а ето ме- седя и чакам
в кръстовище на любовта.

Натискам клаксона и свиркам
наред със всички отегчени,
отчаяни напред да гледат,
да чакат и да губят време.

А светофарът сменя цветовете
от срам, че чакат толкова коли,
че той не иска да ги пусне
да бъдат сиви и сами.

Във малкото странично огледало
те наблюдавам как се мръщиш
и всичко ми изглежда непознато,
макар да е едно и също.

Усмихваш се на моя поглед,
ръце отместваш от волана
и аз не искам да си тръгна,
а тук със тебе да остана...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

iral (Мария Гюзелева)

2005-06-30T12:45:27+03:00

Ако искаш да пишеш хубаво - учи се от това свое стихотворение!
Matussael (Димитър Дянков)

2005-05-14T20:00:26+03:00

Хубаво е, че намираш в една тривиална ситуация нещо възвишено красиво!