Светоусещане

Jul 17, 2019, 1:30 PM

Poetry

5.0 / 10

1623 9 10

От кога ли, все мълча и мълча...
Струни скъсани... В душата ми сухо –
като рухнала къща,
като пепел в пещта
е гласът на ехото глухо...
От раздели и òбичи кратки
съм пустиня след пясъчна буря –
в миг изгарям плътта,
а миражите сладки
пустинния вятър издухва...
И погълната в молебен за дъжд,
малък облак с надежда съзряла – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Юнашко време
Taste of Shared Rain

The orchard of the heavens pours the juice of land and sky unto the ungrateful; amongst them, you an...
The London Eye

Some day I will understand how you treated me... Was it wrong? Was it right? Was it really thee? I c...
Но пристан има

Н О П Р И С Т А Н И М А Разсъмва се. Безкрайна белота от снежна нощ минава в светъл ден. Но днес не ...

More works »