Jul 5, 2008, 12:35 AM

Световъртеж на моето "аз" 

  Poetry
684 0 0
И в сънища забравен, непонятен,
той усмивка туря на лице,
тя маска е, и сякаш бреме
за туй мъничко наглед сърце...
... Че толкова е трудно да е искрен
като сред лъжци живее
и в лицемерен свят се мъчи
някак си да оцелее.
И аз, и ти сме сякаш Той
и се крием май че като него
зад маски, зад затворени стени,
под купищата грим на своето его.
Но кой първи ще отвори сърцето си,
кой тази смелост ще има,
и кой греха пред нас ще покаже
в пролетта на своята зима.

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??