Jun 29, 2019, 10:57 PM  

Светулчице, не си отивай! 

  Poetry » Phylosophy
1519 8 23
Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама
си търси път, съдби да прекроява.
И пие бавно капките тъма,
защото те живота умъртвяват.
Прилича на светулката отвън,
подпалила нощта с искрица жива.
Стъклото натрошава тя със звън.
Светулчице, постой! Не си отивай! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??