Лъчите си заникът медни стопява,
заспи ли тревата във вятърна люлка
и щом в храсталака нещастно припява
самотен щурец за любима светулка.
Луната изгряваща нежно открива
на свирача в ръцете цигулка
и с ритми омайни той всички приспива,
а бди за любима светулка...
Зората с лъчите си златни облива
тревата заспала във вятърна люлка...
И там, в храсталака, щастливо заспива
влюбен щурец до любима светулка... ...