Светулка

Aug 19, 2006, 12:48 PM

Poetry

984 0 2

Като светулка си, Мила, в нощта.
Светулчица - нежна, красива.
Светва и угасва,
кацнала на листо от коприва.
Тъй нежна си, мила, добра,
свети ми в мрака с мека светлина.

И жужиш край мен,
говориш ми нещо,
разказваш със сладък гласец.
На мен ми е тъй горещо,
горещ е тоз летен ветрец.

Но не спирай, говори ми, кажи ми,
за горещата нощ,
превърнала пепеляшката в чудно красива царица,
разказвай, ти, слънце, звездица.

Не спирай да светиш, да пееш,
ах как сладко се смееш,
ти малка душице.

Ела по-близо до мен,
попей ми, че съм тъй уморен,
разведри ме - танцувай, играй,
проблясвай, на нощта до самия и край.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

4o4ka (Румяна Димитрова)

2006-08-19T21:41:01+03:00

Много нежно и сладко! Сигурно много обичаш тази малака светулчица. Поздрав!
тиквичка (Теодора Тт)

2006-08-19T18:24:54+03:00

Написано е с много любов за моята малка кръщенлица Християна!