Една светулка лута се в дъжда,
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса,
а гръм зловещ покоя мек разбива.
Навън е буря - лее се порой.
Една светукла скита край бетона.
Не вярвам да приема за герой,
невинната си, светеща персона.
Какво, че буря кърши дървеса -
с наивната си, чиста безметежност
тя свети. И не чака чудеса,
но чудо е, събуждащо надежда. ...