Jun 16, 2017, 9:52 AM
Светулка над морето
Като спяща жена на разсъмване
плажът диша под моя прозорец.
И вълните – обтегнали лъкове,
тъмнината след миг ще разпорят.
Щом целунат на пясъка устните,
мракът свойта пушилка ще пръсне.
Само заран морето е стъклено –
две минути преди да възкръсне.
Аз от вторник не съм те прегръщала.
Днес останах без памет и минало.
Знам, че трудно е всяко завръщане,
Ала вече забравих ти името.
Оглушах от среднощни стенания –
колко звездни светулки се любеха
във косите на всички удавници,
всяка вярна посока изгубили.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Направо е страхотно!
-
Прегръдка, Латинка.
-
Хубаво е стихотворението, Валюша!
-
Люси, Гене, благодаря ви
-
Добре че Люси коментира, та попаднах на хубавите ти слова!
Поздравления за емоционалните метафори и за метафоричните емоции!... -
Много ми хареса, истинска наслада е да те чета
-
Благодаря ви, приятели
-
Прекрасно произведение!
-
Тук удоволствието винаги е гарантирано!!
-
Колко много мъдрост и красота! Всичко има в това стихотворение! Рисуваш с думите, Валя! Поздрави!
-
Чудесен стих!...
-
Много хубаво, поздравления!
-
Страхотно!
-
Прекрасен стих. 💐
-
Светъл ден, момичета, слънчево да ви е
-
Много красиво и образно. Много ми хареса, Валя!
-
"Аз от вторник не съм те прегръщала". На мен ми се плува в морето, но светулките и те не летят далеч от брега.
-
Много красива Творба! Поздравления!
-
Хубав ден и на теб, Силве, благодаря ти
-
Възхищения!!! Изключително силно стихотворение! Слънчев ден!🌅🔆
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
