Светулков сън
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи.
Барабанят приспивно капки.
Луната рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка.
Ела при мен, да те завия
с остатъка любов от лято.
В съня от слънцето ми ние
да сме на топло. А когато
отвори пак небето сини,
изпълнени с живот зеници,
да сме по-влюбени и силни,
за да посрещнем нови птици.
Но днес мълчим, защото свиват
на есента звездите люлка.
И думите не ми достигат,
но пази ми съня светулка.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Георги, Юри, Иве, Роси, Иржи, радвам се, че ви е харесало!❤
-
Като си помисля, светулките са толкова романтични, а техните роднини, обикновените мушици- толкова досадни!...Добре си се възползвала от тяхната роля, Деа и се е получил много нежен стих...
-
Прекрасно и образно, Дейка!
-
"Луната рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка" - видях, че и на други е допаднало това, но е толкова образно и свежо. Благодаря! -
Хубаво!
-
Нежна красота.
-
Скити, Доче, благодаря ви от сърце!
-
"Луната рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка."
СТРАХОТНО! -
Дейка, много е красиво!
-
Благодаря ви от сърце!❤
-
Прекрасно е! 😍
-
Деа, страхотно е!
-
Красота!
-
Живописно!
-
Ауууу, че е страхотно!
-
Луната рогче е и дращи
на здрача пухкавата шапка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
