May 14, 2020, 6:35 PM  

Светъл оазис докрай остани 

  Poetry
1255 18 14

Беше октомври протяжен от лутане,
стелеше дълги тунели нощта.
Ти приближи се по залез учудено,
с лека походка излезе от тях.

Спря се до мен и изрече - Йоана,
после погледна с неземни очи.
Сякаш  от приказка детска, мечтана,
бе с диадема от лунни лъчи.

Знаех, че срещам великото чудо
в моя неведом - несретен живот.
В мрачни подземия бях се изгубил,
но любовта ти превърна ги в брод.

Моя единствена спътнице нежна,
слънце единствено в моите дни,
в тази житейска пустиня безбрежна
светъл оазис докрай остани.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова нежно, красиво, вълшебно!... Аплодисменти, Младене!
  • Ти си си ти! Мистичен, чувствен, интересен! Как да не хареса човек творбите ти, като действат на сърцето и ума?
  • Малко са сърцата оазиси в живота! Щом си заселен в такова сърце ти си рядко щастлив! И много благодарен с това светлоструйно посвещение!
  • Добре е, че в пустинята на живота има и оазиси!
  • Оазисът привлича и задоволява, но дали из пустинята няма и други оазиси? Или някой керван ще се опита да заеме този?
    Уф, че ме избива на фантазми...
    Хареса ми.
  • Много нежен и красив стих 🌺
  • Много красиво!
  • Няма думичка тук, в която да няма любов💖
  • Красива и нежна любовна лирика!
    Поздравления за стиха ти , Младене!
  • Великото чудо - любовта, превърната в брод от житейската пустиня! Прекрасно и нежно посвещение! Поздравления, много ми хареса!
  • Трепти от свръхделикатност и чистота в чувствата!
    С възхищение! Поздрав!
  • Любов във всяка дума❤️ уникално е !
  • Красива любов в прегръдките на нежна святост! Поздравявам те за този толкова искрен и невинен стих!
  • Нежно!
Random works
: ??:??