Светът е
само свят -
и пак е всичко.
Човекът е човек -
и все не стига му.
Все иска.
Какво желае?
Накъде лети?
Като връх
завършен и безкраен е.
Като поле -
изпълнен с тръни
и благини.
Светът е пълен
с радост и утеха.
Човекът -
с утешения.
И е неутешим.
© Кирилка Пачева All rights reserved.