Светът е жито, тъй ронлив,
намокрен в сухи класове,
увяхващи под полъх сив
на съхнещите светове.
Които бавно в мен разливат
струята на капещото детство,
смехът и плачът пак се сливат
в стъбло от спомени с вълшебство.
На стар косач със сърп в ръка,
с размах като на ято птици,
в болезнената бързина,
посичащ огнено езиците. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up