Светът е понякога жесток
и обвиняваме ние Бог,
но дълбоко в сърцата си знаем,
че за отговорностите си нехаем.
И болка пронизва всички нас,
породен от онзи черен час,
кога от печалната ни земя,
ни напусна една невинна душа.
И вали порой в сърцата наши,
и вече всичко нас ни плаши,
и ридае клетата майка,
от това, че сътворихме пак скръбната мозайка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up