Обичам Земята, де всичко е двойно:
Съдбата. Пътеката. Тежкият кръст.
От суша нацепена или поройна
пръстта, зная, тук се завръща при пръст...
Златни кубета облаци гонят.
Отдавна отлитна ятото птиче.
Тук и светците напущат иконите
вятър да вдъхнат, да кажат: Обичам!
Кажи как се жали - във черно, във бяло?!
Кому ли е нужен този театър...
Само моето име умряло
ще нашепва скитникът вятър... ...