През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован,
кутре, не диша и не мига.
От мърлявата детска длан
излита песен на авлига.
Но есен е и пада здрач
хлапашки сянката поляга...
И бърза всеки минувач
и удря зле, като с тояга, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up