Няма тишина, която да не се опитвала да убие звука.
Няма мрак, който да не е на светлината дете.
Няма живот без мисълта за смъртта,
няма съществуване за мене без тебе.
И докато шумът на тишината стене без глас,
докато зимните лъчи се давят в тъмнина.
Докато краят е само синоним на началото за нас,
ние се движим пред другите с дяволска преднина.
Няма смях, не сподавян в на сълзите калта.
Не представлява нищо денят без нощта.
Не, няма антидот без отрова
и ако ти ми кажеш - и да умра съм готова. ...