Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина,
в душата имам миг, любов и време,
сънувам се и пиша се сама,
и бурята не можеш да ми вземеш.
Светът ми е догаряща планета,
изгасваща до другите звезди,
във нея са мечтите, дето светят.
Без тях е тъмно.
Тъжно.
И боли.
Силвена Гоман
© Силвена Иванова All rights reserved.