Feb 6, 2016, 9:51 AM

Светът на мрака 

  Poetry » Phylosophy
391 0 8

Светлинен лъч

              прониза тъмнината

призрачните сенки

               докосва със ръка

а те се лутат

               търсят си Душата

в този свят от мрак

                без светлина

 

Февруари 2016

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересен, замислящ фрагмент...
  • Белла,ако знаех че това време ще ми създаде такъв проблем щях да го пратя от"сегашно"в "минало свършено време"Да видим дали тогава щеше до го откриеш?
  • Белла,едно е да кажа"процес",а друго"със" светлина те докосвам о цвете".Какво ми трябваше да пиша и второ изречение.Ама нейсе.
  • Еси,благодаря!
    Лейди,и трите ти удивителни ми стигат.
    Младене винаги с удоволствие чета твоите коминтари и ги очаквам.Освен че са винаги добронамерени са изключително аналитични.
    Белла умишлено съм го сторил за да внуша,че процеса не е ограничен от времето.
    Извини ме за непоетичния ми език.
    Цвети,в трите удивителни виждам твоята усмивка.
  • !!!
  • Красиво!
  • Много хубав фрагмент. Образен и замислящ. Вечната тема за светлината и сенките, поднесена тук с метафоричен привкус. Поздравление, Гавраиле!
  • Харесах!
Random works
: ??:??